B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват

Софийски фестивал на науката

Вашият коментар

 (или как започна всичко)

Чувствайте се предупредени, че в тази статия ще има много благодарности. И много оптимизъм. На бучки.

Най-много искам да благодаря на Марин Бодаков, който радушно ми позволи да бъда част от екипа на в. Култура, и чиято е вината да отида на Софийския фестивал на науката (11-15 май). За мен това беше едно изключително важно начало, в много аспекти.

Извън публикацията във в. Култура останаха много недоизказани неща. Сред тях са сърдечните ми чувства и поздравления към всички страхотни хора, с които имах възможност да се запозная. Тези, за които искам да ви разкажа тук. Рядко се срещат толкова много положителни характеристики в толкова много хора едновременно и на едно място. И това далеч не е единственото, което ме накара да заобичам Фестивала на науката и хората в него. Фактът, че ме приеха толкова добронамерено, бяха жизнерадостни, открити, опитни в това, което правеха, но най-вече – бяха заредени с позитивизъм. Тръгвайки си последната вечер, буквално подскачах по улицата, а наум крещях „Намерих ги, намерих ги!“. Намерих ви.

Съжалявам, че не успях да говоря с всеки от вас лично, с някои поне успях в последствие. За останалите – подканвам ви, нека който има желание да ми пише, за да довърша започнатото! 🙂 Заслужавате го.

Главният виновник да започна този блог срещнах именно на фестивала. Тя беше моето вдъхновение. Да – първо, макар и от разстояние, се запознах с буйната й къдрава коса на Александрина Джасем, победителката в тазгодишния FameLab. Нямаше как да не я забележа още с откриването на фестивала. Благодаря й за стимула, а и задето ми отдели сигурно 30 минути от времето си непосредствено след състезанието без дори да ме познава. Телефонът й не спираше да звъни, а нейни близки – да й честитят успеха.

За себе си тя разказва, че в момента е пети курс – магистър първа година по генетика в СУ, преди това е учила молекулярна биология, а още по-преди това – биология в НПМГ. Най-трудното нещо за нея е да се смести в трите минути, с които разполага всеки участник в състезанието. Обича да задава въпроси и така си е избрала темата – за хората химери. Информация черпи от интернет, откъдето е разбрала и за самия конкурс, и е решена е да разнищи всички възможни страни на проблема. Участва за втора година, защото предния път не е била избрана за финалист. И определено не може да повярва, че тази година стои най-отгоре на стълбичката, тъй като според нея всички участници са достойни да заемат мястото й.

С тъга споделя, че в университета е твърде лесно да загубиш смисъла. Ако нямаш подходящите преподаватели, които да те водят, ако нямаш нито предизвикателства, нито ресурси да осъществиш плановете си, падаш духом и спираш да вярваш. За Александрина Фестивалът на науката е начин да се съживи поривът към експерименти, към любопитство.

Какво имам да кажа аз за нея? Личи си, че Александрина е обичан човек. Защото Александрина е обичащ човек. От нея лъха спокойствие, очите й блестят. И на мен много, много ми се иска по-често да срещам тези две очи 🙂

Тук е мястото да отдам чест на всички ентусиасти-доброволци, които се включиха в организацията на фестивала. Благодаря ви, че помогнахме и на мен.

Един от старшите, ако мога така да ги нарека, отговорници – Тома Щилянов, ми сподели, че те са общо 23-ма, някои ученици, други – студенти. Той самият е миналогодишен финалист на FameLab, в момента учи ветеринарна медицина в Лесотехническия университет, втора година. Няколко момичета от НПМГ са още в 11 клас – Мария Христова, Виктория Танева, Любомира Лабова, Яна Дончева. Анита Емилова пък е ученичка в частна професионална гимназия по туризъм и икономика – място, което на пръв поглед няма нищо общо науката, което обаче не я спира. За нея това съвсем не е първата доброволческа мисия, тя вече е член на две организации.

Няма как да не спомена (отново) Божидар Стефанов, Христо Колев и Анета Йовчева. И тримата са бивши участници в състезанието и настоящи презентатори.

Първите двама хванах натясно точно преди интервюто им за БиТиВи и успях да изкопча твърде малко. В момента и двамата (заедно с Анита и Тома) са част от екипа на предаването Красива наука по БНТ, всяка събота от 5. Запознали са се още в 11 клас в конкурса за млади таланти. В момента Божо е на 22, а Христо на 24. Как са започнали да се занимават с наука? Христо отдавна обича да смесва разни неща. Най-първо е привлечен от синия камък, с който баща му е пръскал дърветата. Затова смесил готварска сол с мед с идеята да получи меден сулфат и дълго чакал сместа да стане синя. Е, наложило му се да почака доста, държал я  в хладилника цяла седмица. Божо е от Плевен и е учил в най-обикновено СОУ. В 12 клас печели 4-то място на олимпиадата по информационни технологии и така си осигурява приема в ПУ. Вместо това обаче той решава, че иска да запише информатика в СУ, но го приемат химия и информатика. По стечение на обстоятелствата попада в компютърна химия и вече 6 години е в същия факултет, но вече специализира нанотехнологии. Анета е от Ямбол и идва от математическа гимназия. Тук се записва да учи компютърна химия в СУ, а в момента се занимава и с преподавателска дейност в НПМГ в София. Като втора специалност е записала педагогика, но въпреки това няма намерения да кради академична кариера. Искрено вярва, че най-важното е да обичаш себе си.

Що се отнася до тазгодишните финалисти, за тях успях да науча следното:

Стефан Касев е студент в магистърската програма по инженерен дизайн. По-интересното е, че е двукратен победител в Лигата на разказвачите. Освен това е маниак на тема снимане и рядко можете да го срещнете без фотоапарат. И определено му личи, че знае как се разказват истории.

Стефан Делийски е много интересен случай. Втори курс в ТУ е, специалност по машиностроене и уредостроене. Но по-впечатляващото е, че е бил стажант в четвъртото по големина предприятие, където е имал пряк контакт с всякакви машини. Винаги му е било необяснимо любопитно всичко, свързано с идеята за машиностроенето и неговите плодове. Занимава с Downhill и този спорт го кара да задълбочава интереса си в тази област, защото много от най-великите открития последните години се използват именно в този спорт. Хората не знаят защо едно колело струва много, а той учи, за да разбере защо това е така.  н(И по случайност сме учили в едно и също училище – аз до седми клас, а той – след това. )

Мария Атанасова, която грабна наградата на зрителите на БНТ, абонамент за сп. Обекти и трето място в конкурса, е завършила Италианския лицей в София. С нея имах възможността да седя на една маса в, „Бар наука” и заедно да правим опити да пробием картоф със сламка. Това беше първият бар, в който някой изобщо е чупил яйце в челото ми и в който съм правила статуя от картофи и сламки. За мен беше чест да пием заедно. Може би все пак е редно да вметна и името на Георги Стойчев, който ми беше съсед отляво и част от противниковия отбор,  който в послествие се оказа победител. Май-май и него можем да срещнем в Красива наука по БНТ.

Васил Карайончев (физика, СУ), Георги Максимов (невролог в университетската болница Св. Наум), Антония Хубанова (екология), Милен Богданов (гл. ас. в химическия факултет на СУ) и Христина Тасева (ветеринарна медицина, Ст. Загора), са имената са на участниците, с които успях да си кажа ако не друго, то поне едно здрасти. Очаквам скоро да ми помогнат да попълня и тяхната биография 😉

И естествено, не бих искала да пропусна Диана Попова от Министерството на образованието и науката, Деси Бошнакова, вечният ентусиаст, както и Любов Костова – основополагащата греда за случването на Фестивала на науката. Това сигурно се дължи на тайната й ,че е искала да работи като химик, макар сега да е филолог по образование. На нея дължа специална благодарност за всичко (за инициативата, за съдействието, за слънчевото й и зареждащо настроение и, да не пропусна, за това, че ни обгрижваше постоянно на „Бара” 😉 ).

Знаете ли, срещала съм много хора, които имат способността да говорят за простите неща с много и сложни думи. Но съм срещала твърде малко, които умеят да говорят за сложните неща с малко и прости думи.

Намерих ви, а сега е време и други да ви намерят.

На добър път!

Advertisements

Автор: Nadya Petkova

nadya.p@gmail.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s