B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват

Васил Георгиев в Петното на 23 юни 2011

7 Коментари

Снощи имах късмета ме настанят на празното място до Искра Ангелова в „Петното на Роршах„. Не че заведението беше пълно, просто прическата и дрехите понякога отварят доста врати… а както изглежда и места за сядане. За първи път я видях лице в лице на представянето на „Машини за любов“ на Момчил Николов в Студио 5 – на нейния добър вкус към литература (за който, разбира се, си проличава и от „Нощни птици“) определено може да се разчита. Та Искра ми подшушна на ухо, че тази вечер ще чуем един страхотен автор, Васил Георгиев се казва. Знам, отговорих аз, чела съм го вече. Повече от страхотен е.

Не, не е случайно това, че името Васил Георгиев се спряга все по-често (нито пък че се спряга заедно с това на Парушев, все пак двамата заедно с Богдан Русев и Стефан Иванов нерядко ги засичам заедно някъде по трасето на Шишман и в Петното). А той за себе си скромно казва, че не го бива в говоренето пред публика.  Да, същият този, който е печелил „Лигата на разказвачите“, и на градус или не, първото място си е първо място (как беше, „Бенефика е Бенефика, Байрен е Байрен“… ). Та той междувпорчем е и адвокат на всичкото отгоре. Така че и да се опитва да ви убеди, хич да не му вярвате!  Не знам защо в същия дух скромничи дори по отношение за поредната си номинация за награда „Хеликон“ тази година, не е като да беше подминат от медийното и читателско внимание. И от моето.

Та снощи, нека се върнем, чухме някои кратки неща от Здравко Станков, който май гледаше да се изниже между капките, за да остави повече място за the very best of парчетата от Васил („Писмо до Келвин Клайн“ от „Будистки плаж“ и „Три истории за провала“ от „Деград„). По-важното обаче е, че този път той прочете и нещо ново – началните глави на започнат роман (който аз лично държа да довърши!) типично в негов стил, дори бих казала в един още по-усъвършенстван негов стил. Моля се да го огрее внезапно и трайно вдъхновението, защото колкото и да ми харесва „Деград“, все пак омръзва да я препрочитам. Пък и с този роман се чувствам някак си лично поздравена, след като една от епизодичните героини се оказа адашка.

В този ред на мисли, снощи си дадох сметка колко различно звучат разказите, прочетени лично от източника, когато собствените му думи излизат от собствените му гласни струни, със собствените му интерпретации, и колко по-иначе се възприемат на хартия. Губи се една голяма част от придадения контекст. Сигурна съм, че ако сте чели Васил Георгиев (а вие най-вероятно сте го чели), ви е харесал, но просто трябва да го чуете наживо.

Е, наздраве още веднъж и мерси на всички за чудесната вечер! Дано скоро повторим.

P.S. При всички тези обстоятелства започвам да се чудя само кога най-накрая Васото ще стане официален член на Бърза литература.

P.P.S. Измъкнах снимката от профила на Васил във FB, след като той снощи специално ми обърна внимание да я погледна (пак е от Петното, но от друга вечер), надявам се да няма нищо против 🙂

Advertisements

Автор: Nadya Petkova

nadya.p@gmail.com

7 thoughts on “Васил Георгиев в Петното на 23 юни 2011

  1. Добре пишете Надя, браво! Информативно, увлекателно, позитивно… Ще започна редовно да следя блога Ви.

    Две съображения по темата, ако позволите:
    1. Защо вербализирането на литературния текст го разбирате като някакво екстра-удоволствие? Не отричам, че може да е ваше персонално предпочитание. Но иначе, по-общо казано, не ми е известно вербализацията на един текст да е сред значимите фактори при оценяване на неговите качества. Така че този Ваш акцент предизвика у мен известен протест.
    2. „БързаЛитература – срам за майстора“! Та текстовете на уважавания и от мен Васил Георгиев са високо-високо над нивото на онези „бързи таланти“ от тази т.н. БързаЛитература. Защо го тикате и него в този толкова условен, толкова синтетичен, толкова измислен „кръг“? Та той е несравнимо по-литературен от тях!

    • Много благодаря за мнението!

      По първата точка – в повечето случаи, когато съм „слушала“ текст, не ми е оказвал особено влияние – не мога нито да го усетя, нито да вникна в него (не говорим, разбира се, за театър, а за литературно четене от самия автор). Досега само два пъти ми се е случвало вербализирането да ми подейства толкова силно и вторият беше именно с Васил Георгиев.

      По втората точка – не споделям мнението, че от БързаЛитература няма какво да се прочете. Не мисля, че именно нивото на текстовете обединява членовете. Там са събрани много различни като и стил и дори като поколение автори и поне някои от нещата, които съм чела, доста си заслужават. Да, действително Васил Георгиев ми допада повече като стил, но пък го срещам често в компанията на бързолитературци. Нима това говори лошо за него? Членуването в един такъв кръг е донякъде и предимство – едно рамо, една „привилегия“, ако мога да се изразя така, при наличието на толкова малко по-влиятелни литературни кръгове у нас… Бъденето или съответно небъденето в който и да е клуб/група/кръг не правят автора повече или по-малко талантлив. Кой знае – може би пък и бързите могат да взимат пример от Васил Георгиев?

  2. Честит рожден ден, ВАСО!

    • По първа точка – ясно.
      По втора – не е съвсем ясно. Затова ще напиша няколко реда.
      Аз също не споделям мнението, че от БързаЛитература няма какво да се прочете. Има, разбира се, та нали аз също ги чета. И колкото да им се ядосвам, колкото да ги упреквам в разни грехове (отсъствие на литературност, отсъствие на значим концепт и визия, креативен дефицит и пр.), аз не отричам, че в някои неща те успяват. Например, в умението да се пиарят. :- ) Доколкото ми е известно, те имат май само един общ „проект“ – кафявата обща „стихосбирка“ (кавичките тук също не са излишни), текстовете в която, моля за извинение, драстично се разминава с разбиранията ми за качествена поезия. Това книжле е по-скоро будещ любопитство арт жест, продукт за мимолетна, еднократна употреба, отколкото добър поетичен сборник. А иначе, всеки един от тях -Калин Терзийски, Тома Марков, Стефан Иванов, Карбовски, Момчил Николов и т.н. в нещо успява, в друго се проваля. Което е в известна степен нормално, все пак. Лошото е друго – няма я и сред тях онази фигура, която да вдигне летвата на съвременната бг литература. Защото тези момчета май само си играят на литература, но не я постигат, не я правят. А дали ще „пораснат“, ние все още не знаем. Аз също отглеждам своите позитивни в тази посока очаквания, но засега няма кой от тях да ги реализира. И въпреки този мой критицизъм, аз съм зарадван от текстовете на Момчил Николов, от разказите (но не и романите!) на Терзийски, от поетичните интонации и изразност на Стефан Иванов. И продължавам да се надявам, че тези млади мъже работят не само върху своята суета, но и върху своята художественност.

    • И ако поискате аргументи за критичната ми реакция, то ще припомня баналната фраза, че нещата се познават в сравнение.
      Не ходете далеч, вземете литературата на съседите ни. Кой от нашите момчета може да съизмерва литературен ръст с фигури на колоси като Мирча Картареску, Орхан Памук, Павич или Горан Петрович?! Кой от тях може да стъпи даже на малкия пръст на Давид Албахари, Владислав Баяц или Дубравка Угрешич? Че даже все още не признати в европейски мащаб румънци, като Дан Лунгу, Чезар-Паул Бадеску или Петру Чимпоешу (цитирам само превеждани у нас) са далеч, далеч по-добри от тях.
      Извинете, ако съм бил по-остър, Надя.

  3. трогната съм, много си мила!:-)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s