B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват


7 Коментари

Васил Георгиев в Петното на 23 юни 2011

Снощи имах късмета ме настанят на празното място до Искра Ангелова в „Петното на Роршах„. Не че заведението беше пълно, просто прическата и дрехите понякога отварят доста врати… а както изглежда и места за сядане. За първи път я видях лице в лице на представянето на „Машини за любов“ на Момчил Николов в Студио 5 – на нейния добър вкус към литература (за който, разбира се, си проличава и от „Нощни птици“) определено може да се разчита. Та Искра ми подшушна на ухо, че тази вечер ще чуем един страхотен автор, Васил Георгиев се казва. Знам, отговорих аз, чела съм го вече. Повече от страхотен е.

Не, не е случайно това, че името Васил Георгиев се спряга все по-често (нито пък че се спряга заедно с това на Парушев, все пак двамата заедно с Богдан Русев и Стефан Иванов нерядко ги засичам заедно някъде по трасето на Шишман и в Петното). А той за себе си скромно казва, че не го бива в говоренето пред публика.  Да, същият този, който е печелил „Лигата на разказвачите“, и на градус или не, първото място си е първо място (как беше, „Бенефика е Бенефика, Байрен е Байрен“… ). Та той междувпорчем е и адвокат на всичкото отгоре. Така че и да се опитва да ви убеди, хич да не му вярвате!  Не знам защо в същия дух скромничи дори по отношение за поредната си номинация за награда „Хеликон“ тази година, не е като да беше подминат от медийното и читателско внимание. И от моето.

Та снощи, нека се върнем, чухме някои кратки неща от Здравко Станков, който май гледаше да се изниже между капките, за да остави повече място за the very best of парчетата от Васил („Писмо до Келвин Клайн“ от „Будистки плаж“ и „Три истории за провала“ от „Деград„). По-важното обаче е, че този път той прочете и нещо ново – началните глави на започнат роман (който аз лично държа да довърши!) типично в негов стил, дори бих казала в един още по-усъвършенстван негов стил. Моля се да го огрее внезапно и трайно вдъхновението, защото колкото и да ми харесва „Деград“, все пак омръзва да я препрочитам. Пък и с този роман се чувствам някак си лично поздравена, след като една от епизодичните героини се оказа адашка.

В този ред на мисли, снощи си дадох сметка колко различно звучат разказите, прочетени лично от източника, когато собствените му думи излизат от собствените му гласни струни, със собствените му интерпретации, и колко по-иначе се възприемат на хартия. Губи се една голяма част от придадения контекст. Сигурна съм, че ако сте чели Васил Георгиев (а вие най-вероятно сте го чели), ви е харесал, но просто трябва да го чуете наживо.

Е, наздраве още веднъж и мерси на всички за чудесната вечер! Дано скоро повторим.

P.S. При всички тези обстоятелства започвам да се чудя само кога най-накрая Васото ще стане официален член на Бърза литература.

P.P.S. Измъкнах снимката от профила на Васил във FB, след като той снощи специално ми обърна внимание да я погледна (пак е от Петното, но от друга вечер), надявам се да няма нищо против 🙂

Advertisements


Вашият коментар

НароЧни приказки vol. 1

Какво прави хубавата сутрин още по-хубава? Голяма доза студено бяло фрапе и покана за интересно събитие във Facebook.

Е, тази сутрин наистина бях приятно изненадана от поканата на Емил Йотовски за представянето на Том 2 на „Нарочни приказки”, най-малкото не очаквах продължение толкова скоро. Това ще се случи на 29 юни (сряда) в „Петното на Роршах” на ул. Христо Белчев 8 от 19:00ч.

 Тъкмо преди десетина дни се запознах от близо с по-голямата й сестра, за която се наложи временно да отложа писането.

Ако сте от тези, които не одобряват експеримента върху Паметника на съветската армия, то за вас вероятно и тази книга също ще влезе в графата „подигравки с културното наследство”. Но пък ако сте от тези, на които Иво Сиромахов допада, то и „Нарочни приказки” Том 1 със сигурност ще ви е по вкуса. Стилът и на двамата (а трябва да добавим и професиите им на сценаристи за телевизионни предавания) е доста сходен – циничен, безцеремонен, провокативен, шеговито-порицателен като отклик на посредственото. Йотовски играе с всеизвестните образци в литературата и народното творчество и умело (също колкото и Сиромахов) създава алтернативна художествена реалност на иначе втръсналите ни от преповтаряне банални сюжети. При това успява да го направи само в рамките на 2-3 страници за всеки разказ.

Вярно е, за незапознатия с емилйотовската художествена работа в началото книгата би могла да предизвика по-скоро възмущение от оскверняването на традицията, но в последствие това чувство бива изместено от искрено изумление от фантазията му.

Измежду първите 64 разказа може да срещнете кажи-речи всичко – две различни версии на Лафонтеновата басня „Гарванът и лисицата”, духът от бутилката в балкански вариант, народна опера, Джак Изкормвача и Джак с бобеното зърно като две същности на един и същи човек, намигване към Селинджър, Андерсен, древногръцката митология и още много, много.

Лични мои фаворити? Няколко съвета към курортистите и абитуриентите у нас, Пепеляшка-прахосмукачка, Орелът и щуката, които се сдобиват с рак, търчащият по улиците гол Архимед, който своеволно не следва хода на времето и крещи „икебана”, Елин-Пелиновият „На браздата”, където главен герой е истинска луда крава, и, разбира се, финалът на книгата – за създаването на света и непорочното зачатие на Дева Мария.

Скоро ще лекувам нетърпението с продължение.


7 Коментари

Властта на хората онлайн – ключът към новия маркетинг

С невероятните темпове на дигитализация, които текат и у нас, вече за почти никого социалните мрежи и медии не са мистерия. Хората не просто гледат клипове в YouTube, не само боравят ежедневно със Skype и имат Twitter акаунти, те вече все по-често се разделят за довиждане с репликата „…ще те намеря във Facebook”. За предприемчивите, отворени към новите технологии хора да разполагаш с профил във Facebook вече е по подразбиране почти толкова, колкото и че всеки носи в джоба си мобилен телефон. Дръзналите да отговорят, че не са регистрирани в мрежата, биват удостоен с укорително-подозрителен поглед.

Проблемът идва оттам, че, както споделя самият Пламен Русев във „Властта на хората – новият маркетинг”, с възникването на социалните медии неминуемо протичат множество диалози, които обаче малцина са способни да водят наистина адектватно и успешно. Съществува своебразна пропаст между възможностите, които предоставя онлайн присъствието, и знанието как да се използват те. Затова се случват и много грешки, които могат да бъдат избегнати или на принципа на проба-грешка, или вече (за щастие), учейки се от чуждия опит.

Книгата на Пламен Русев е насочена главно към бизнеса и добрите практики, от които може да се възползва компанията, за да си създаде стабилен, положителен имидж в интернет пространството. Според мен обаче тя би могла да послужи като наръчник и за средностатистическия потребител на Facebook, Twitter, LinkedIn и т.н., защото естеството на тези мрежи, независимо от целите, е едно и също – комуникация между реални хора. Не е тайна, че младото поколение, израснало със социалните медии и мрежи, изгражда модела си на поведение в тях по-скоро интуитивно. Поради липсата на изначално зададени правила, много от нас с времето са се научили да използват тези инструменти направо с практиката, както и самият Русев. Но да говорим за лични профили е едно, а за корпоративен имидж – съвсем друго, защото там се играе всичко коз, залозите са високи и грешките струват скъпо. Така че тази книга е един страхотен наръчник за хората, които тепърва откриват преимуществата на присъствието онлайн и които нямат никакъв или поне сравнително малък опит в сферата. Едно е сигурно – диалогът в социалните мрежи има свой собствен „нЕтикет”, с когото всеки техен член, бизнесмен или не, в по-ранен или по-късен момент неминуемо започва да борави.

Ценното на „Властта на хората – новият маркетинг” не е само това, че тя помага да разберем метода, по който се случва общуването в социалните мрежи, преимуществото й е, че борави с изключително много примери, при това и с такива от българската практика. Преводна литература никога не би могла да даде толкова добри нагледни илюстрации на това колко бърз, мащабен и лавинообразно негативен ефект може да създаде една на пръв поглед малка грешка и съответно – колко силен благоприятен ефект може да има една социално ориентирана онлайн кампания.

Дали действително можем да се доверим на опита и съветите на г-н Русев? Още първата страница на книгата дава еднозначен отговор на въпроса. Самият факт, колко успява да постигне този човек още преди да е навършил пълнолетие, а и след това, е достатъчен да породи убеждението, че той има какво да ни каже и на какво да ни научи. Професионализмът си личи от разстояние и „Властта на хората – новият маркетинг” е категоричен пример за това. От личен опит ще ви кажа едно – убедих се, че Пламен Русев спазва правилата, за които сам говори в книгата си. За мен единственото, което беше необходимо и достатъчно да ме накара да прочета и да повярвам в книгата му, беше, че получих лична поименна покана по имейл да присъствам на представянето. Малък и напълно достатъчен жест.

Изводът е, че трябва да се научим на едно – комуникацията в интернет вече не борави с таргет групи и анонимни профили и единственият начин да бъдем успешни в нея, е да водим честен, открит, добронамерен и съдържателен диалог с хората като с личности.


2 Коментари

Представяне на „Сегавечно“ на Дейвид Ланю

Как да не се израдва човек, когато чуждестранни автори, които харесва, ни идват на гости?

За него доскоро не бях чувала почти нищо, освен „много е готин“ и „пише хайку“. Прочетох първите му три книги „Човекът, който пишеше хайку„, „Смеещият се буда“ и „Хайку войни“ за един ден. След една седмица дойде и прясно преведаната и издадена от Изток-Запад „Сегавечно„. Непосветена в изкуството на хайку, започнах скептично, но още по средата на първата книга Ланю ме спечели за фен.

Дейвид Ланю наистина е много готин, не се съмнявайте в това. След прекараните няколко часа на вечеря с него вече окончателно и непоколебимо съм убедена. И със сигурност не е нужно дори да го познавате, за да харесате книгите му.

Имах възможността да се срещна с него за първи път малко преди представянето му в Хеликон-България днес (петък, 17 юни от 18:30) благодарение на Христо Блажев. Проведохме един сравнително дълъг разговор за романите му, от който най-важното нещо, което научих, е, че той знае как да говори с хората. Дали защото преподава и е сред млади хора, дали защото по дух е такъв, но Ланю излъчва детска радост, едно любопитство към културата и езика.

Като най-вещ по хайку въпросите, Петър Чухов, български хайку поет, направи дълго представяне на автора и цялостното му творчество, след което самият Дейвид прочете в оригинал на английски 3 от главите на „Сегавечно“, като заедно с него четеше и българския вариант преводачката на творбите му – Светла Христова. Накрая тя и Блажев обявиха победителите от конкурса на Изток-Запад за съчиняване на кратко хайку, който течеше в последните дни по Facebook. За съжаление твърде малко от победителите присъстваха, за да получат наградите си, но поне Ланю щедро раздаде автографи, книгоразделители и усмивки на всички.

Утре предстои да се състои хайку-конференцията в Благоевград, в която Ланю и Чухов ще вземат участие. Пожелавам им приятно събеседване, творческо настроение, а пък следващата възможна среща с тях е на „София поетики“ в Националната художествена академия в неделя (19 юни) от 18:00 часа, където и двамата ще четат свои произведения.

Съвсем скоро очаквайте интервюто с него, както и ревю на четирите му книги.


Вашият коментар

Литературна седмица в София с Рана Дасгупта

Освен на мен, прави ли някому впечатление, че литературните събития напоследък се сгъстяват под налягане? Само за последните няколко дни значимите събития бяха доста.

Представяния на книги, литературни четения и дискусии се случват почти ежедневно, а понякога дори се застъпват в рамките на един ден. На професионалните читатели, критици и журналисти упорството да следят и посещават на всички подобни събития буквално им идва нанагорно. Изглежда и издатели, и писатели се надяват на това да заредят рафтовете и чантите ни предваканционно, преди да сме избягали надалеч от лапите на Заетостта към Рая за четене на книги – плажът.

През седмицата най-вече се отличиха морските Sozopol Fiction Seminars, с почетени гости Илия Троянов и Рана Дасгупта, които освен като участници в семинара, се изявиха за кратко и като лектори в Британската библиотека на Софийския университет на 1 и 2 юни. Разискваните теми бяха „Igniting the narrative engine. On the interrelatiоn between“ (Илия) и „Writing into the unknown“ (Рана).

31 май се оказа възлова дата в социо-литературния живот на столицата.  Първата алтернатива беше представянето в клуб Mascara на новата книга на Людмила Филипова– „Аномалия“ , съвместно издание на „Сиела“ и Enthusiast. Официален гост на събитието беше самият италиански принц Флавио Киджи, главен герой в нейната книга. Около тази „Аномалия“ се шумя много, гостите бяха предимно VIP.

Слава богу, 31 май предостави още една възможност за (малко по-) културно прекарване със сутрешната дискусия на Созополските семинари в American Corner  и продължението й на вечерта в Червената къща, където хората не просто се преструваха, че четат и слушат.

Тази година присъствието на Дасгупта е доста силно и далеч надхвърля участието му в семинарите. На 1 юни (сряда) в Onda Coffee Break на ул. Бачо Киро той направи официално представяне на книгата си „Tokio: Cancelled„, която хронологично е първа за него, но втора за нашия пазар. За нея най-напред говори Марин Бодаков, който изрази своята твърдо положителна оценка, шегувайки се, че тази книга за него е била като продължението на сън, тъй като я е чел в ранните часове на деня. След това думата имаха преводачката Невена Дишлиева-Кръстева  и редакторката Жени Божилова (която беше изключително впрчатлена от богатия език на книгата и препоръча на всички преводачи да използват по-често хартиени речници), както и Манол Пейков, собственик на „Жанет 45“, чието издание е книгата. Накрая самият Рана разкри малко повече подробности за това защо е избрал точно отменените полети като обединяваща рамка за разказите на своите герои, както и за своите лични преживявания.

Още една дискусия с негово участие под надслов „Небългарските български романи от последните години“ се случи и на 2 юни  (четвъртък) в Склада на ул. Бенковски 11. Масата този път беше събрала Рана Дасгупта с Митко НовковГеорги ГосподиновДимитър Камбуров и Миглена Николчина. Всъщност разговорът включваше обсъждането на книги, в които основна е темата за България и българското през призмата както на български автори в чужбина, така и на чужди автори. Подборът на заглавия беше твърде нееднороден, конфликтите се въртяха най-вече около „Апостолов“ на Сибиле Левичаров, „Улица без име“ на Капка Касабова, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Илия Троянов, „Цинкограф“ на Владислав Тодоров, „Соло“ на Рана Дасгупта и др.

Дано литературният живот у нас се събуди окончателно и за постоянно, все пак пролетта отдавна дойде. Чакаме само белите лястовици.


Вашият коментар

Sozopol Fiction Seminars 2011 със заключителен дебат в София

Созополските семинари по творческо писане се провеждат от 2008г. насам, организирани от Фондация „Елизабет Костова„. Нейна основна дейност е да подпомага българската литература и млади автори, като им осигурява срещи и обучение с чуждестранни и вече утвърдени български писатели.

 

Тази година в семинарите (26-31 май), избрани на конкурсвен принцип взеха участие авторите Джон СтрульофИван ЛанджевМоли АнтополПетя ХайнрихЛий Каплан,Паулина ПетроваДжейн МартинЯна ПункинаМайкъл Хинкен и Райко Байчев. Последната част от семинарите беше  заключителният дебат  на тема „Бъдещето на превода: Писането, издаването и развитието на публики в дигиталната ера”, който се проведе в на 31 май в Американския център в София (пл. „Славейков“ 4А). Модератор на дискусията беше Джеръми Чембърлайн, радактор на американското списание “Fiction Writers Review”. Семинарът беше разделен в 2 части, като участници в първата бяха Фъргал Тобин, президент на Федерацията на европейските издатели, Манол Пейков, управител на изд. „Жанет 45”, Светозар Желев, директор книгоиздаване в изд. „Сиела”, и Яна Генова, директор на Фондация „Следваща страница”. Във вторият панел местата заеха Джон Фрийман, редактор на сп. “Granta”, Капка Касабова, българска писателка („Улица без име„), която понастоящем живее и твори във Великобритания, Мирослав Пенков – заършил магистратура по творческо писане в Арканзас (скоро се очаква сборникът му с разкази „На изток от запада„) и  Рана Дасгупта, англичанин по рождение, автор на романитеСолои Токио: Отменен(изд. „Жанет 45“).

В контекста на темата на семинара г-н Чембърлайн разказа по-подробно за онлайн списанието “Fiction Writers Review”, където се публикуват статии с критически оттенък. Различното при това издание е, че то не набляга на оценката „да“ или „не“, толкова колкото на търсенето в нови подходи в изграждането на текста. Анализите се насочват по-скоро към поощряването на нов тип структура, на някаква специфичност. Поради своята интерактивност, списанието приема ръкописи ежедневно, но публикува само най-добрите от тях и е престижно млади автори без издадени книги да намерят името си сред вече утвърдените.

Друг аспект на оналайн ертата пък засегнага двамата представители на издателства – Светлозар и Манол, споделиха проблемите за правата на онлайн книгите и книгоиздаването. Към момента издателствата разполагат само с права над книжните носители и в последната година тече процес по подписването на анекси за авторско право с всеки автор поотделно. Книжарниците за оналйн книги предлагат много по-изгодни финансови условия на авторите, като по този начин ги притеглят към себе си.

Естествено за всяко издателство, и в още по-голяма степен за малките, е важно промотирането на новите заглавия. Това отново се извършва предимно по интернет – по-конкретно в социалните мрежи. Фейсбук намира все по-голямо приложение, споделя Манол Пейков, който държи на това да известява феновете на издателството за актуалните четива, но, разбира се, по ненатрапчив начин.

Яна Генова пък отвори една съвсем различна страница, като разказа за проведените от нея изследвания относно превода на българска литература на чужди езици. За последната една година тя е събрала данни от най-разнообразни източници и крайният резултат са откритите 721 заглавия.

Във втората част на семинара Капка Касабова и Мирослав Пенков разказаха за пътя си от България до чужбина и за прехода към писане на английски език, който според тях в никакъв случай не бива да бъде самоцелен, а по-скоро едно естествено продължение на мисълта, повлияна от продължителното съприкосновение с чуждата среда.

Последен сподели своя опит Рана Дасгупта, английски писател от индийски произход, чиято книга „Соло“, посветена на България, миналата година впечатли родната публика с изключително правдоподобния си, имайки предвид националността на автора, стил и език и разбиране за нашата култура.

Един идеален завършек на цялото събитие беше последвалото литературно четене в Червената къща, където авторите, участници в Созополските семинари, представиха своите конкурсни творби в двуезичен вариант.

Хубаво е, че и у нас се случват такива литературни събития.

Още по темата вижте във вестник Дневник.

На присъстващите в дискусията беше раздаден списък с реномирани печатни и оналайн литературни издания:

Print Journals:

Granta;  Tin House;  The New Yorker;  Zoetrope;  Gulf Coast;  Glimmer Train;  A Public Space;  Paris Review;  Missouri Review;  American Short Fiction;  Michigan Quarterly Review;  Virginia Quarterly Review;  Subtropics;  Harper’s Magazine;  The Atlantic;  The Times Literary Supplement;  The Guardian;  The Southern Review;  Prairie Schooner;  Ploughshares;  Ecotone;  Two Lines;  Crab Orchard Review;

Online Journals:

Fiction Writers Review;  Blackbird;  HTML Giant;  The Rumpus;  Five Chapters;  Brevity;  The Millions;  Guernica;  The Collagist;  Memorious;  Diagram;  Web Conjunctions;  Fifty-Two Stories;  Necessary Fiction;  Harp and Altar;  Action Yes;  PANK;  Everyday Genius;  Wigleaf;  Storyglossia;  Junked;  SmokeLong Quarterly;  Annalemma;  Hobart;  Three Percent;


4 Коментари

Пролетен базар на книгата 2011

На 24 май в НДК Пролетният базар на книгата (24-29 май) постави началото на литературния месец (ако мога да си позволя дързостта да въведа такова понятие). Колкото и слабо да беше това начало, то поне даде някакво отражение върху литературния живот в столицата.

Изненадана съм от отсъствието на издателство Enthusiast, които обикновено не пропускат да привлекат поглед върху себе си. Разочароващо беше и участието на най-голямата фабрика за литература у нас – „Сиела“. Въпреки голямото търсене към издаваните от тях автори, те самите не бяха включени в книжната програма на панаира. Сред младите автори на хоризонта излезе Ина Герджикова с дебютната й „Плажният дневник на една кифла“ – победител в конкурса на изд. „Хермес“. Първоначалният вариант на книгата е в онлайн-формат, който в последствие Ина допълва и със съдействието на Хермес се появява и в книжен вариант. Що се отнася до старшите писатели, една приятна изненада се оказа единственият избор на „Жанет 45“ – Александър Шурбанов. Извадките, които той прочете от двутомника си с избрани творби поезия („Отражения„) и проза („Приписки„), бяха действително трогващи, с един особен поглед към иначе незабележимите житейски ситуации. С лекия си, нетипично младежки за възрастта му стил, Шурбанов грабна не само старите си почитатели, а и новите – вече и в мое лице.

Все пак фаворит от цялото пролетно изложение за мен си остават двете „кръгли маси„, организирани от „Хеликон“. Макар и посещаемостта да беше нулева, дискусиите за българската проза в похата на наградата Хеликон и за проблмите с академичната книга днес адекватно проблематизираха двете теми и спокойно можеха да дадат началото на един по-широк дебат в литературното пространство. Модератор беше Йордан Ефтимов, участващи – доц. Алберт Бенбасат,  Митко Новков,  Марин Бодаков, Гинка Панайотова, Ваньо Недков и др.

Връчването на грамотите от зимните пролетните номинации на Хеликон също се извърши по време на базара, на 28 май, събота, на територията на книжарница Хеликон. От шестимата номинирани обаче присъствие отбеляза само Васил Георгиев, който прочете част от един от разказите си в номинирания му сборник „Деград„.

Повече по темата може да прочетете в бр. 21 на в. Култура на 3 юни.