B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват


9 Коментари >

Благодарение на блога zenhabits, попаднах на две интервюта с Тим Ферис, които самият блогър Лео Бабута провежда с него.

За тези, които не знаят кой е Тим Ферис (а това вероятно са много хора), ще избегна пространното му представяне сега, тъй като смятам да му отделя повече време в самостоятелен пост по-нататък. Искам да отбележа само, че за мен той е изключително вдъхновение и пример за успял човек в много отношения. Wiki дава само бегла представа за нещата, с които се е занимавал.

Трите му тотални бестселъра 4-Hour Workweek, 4-Hour Body и 4-Hour Chef (излязъл наскоро), са още доста непопулярни у нас, макар и първата да беше преведена и издадена от Изток-Запад още през 2010. В момента аз самата чета Работната седмица и благодарение на нея започнах от една страна да организирам деня си, така че да бъде в пъти по-продуктивен, и от друга страна да търся много допълнителна информация по темите, които книгата разглежда.

Интервютата могат да се намерят във vimeo:

Интервю 1: Ученето

Какво да правим, когато отлагаме? Писателите са прочути с отлагането на момента, в който действително сядат и пишат. Всъщност се оказва, че повечето автори, които пишат сериозно, го правят или веднага щом станат сутрин, или преди лягане, т.е. пишат между 10 вечерта и 10 сутринта . Много възможно е това да се дължи на факта, че през това време другите хора или спят, или просто не са в интернет.

Най-добрият начин за справяне с отлагането е създаването на график. 2 страници на ден – това е всичко, което е изисква. 2, дори и за нищо не ставащи, но 2 страници. За да се съсредоточиш, да си подредиш мислите, а дори и прозорците, са нужни час-час и нещо, това е част от процеса. Не трябва времето да те притиска – 5-6 часа са достатъчни.

„Practice makes permanent, not perfect“.

Според Ферис, съществува т.нар. „ego-deplition“ или изчерпване на егото. Това е свързано с идеята, че волята и самоконтролът са ограничени и изчерпаеми ресурси, които при прекомерно използване, свършват. Когато енергията, която използваме за умствена дейност, е ниска, самоконтролът е нарушен, което се смята за състояние на изчерпване на егото. Иначе казано, колкото повече решения трябва да взимаме всекидневно, толкова повече „батерията“ ни се изчерпва, а с нея и продуктивността и креативността ни. Именно затова автоматизацията и навиците помагат – колкото по-малко енергия употребяваме за взимането на малки решения, толкова повече от нея може да бъде използвана за творческа дейност. Затова ограниченията от излишно умствено натоварване помагат за подобряването на крайния продукт.

Проблемът е, че създаването на нови навици често е неуспешно. Неговият съвет е да се започва винаги с малки неща и винаги само с по една промяна. Една от причините хората да се провалят в бизнеса, връзките и готвенето например, е че се опитват да променят множество поведенчески навици едновременно, което се оказва трудно и затова твърде бързо се отказват.

* За притежателите на iPhone изключително лесен начин за промяна на навиците и повдигане на мотивацията е апликацията Lift.

По-лесно е да се постига въздържание (било то от вредни навици, алкохол и др.) по драстичен начин – ако първо го сведем до нула, задържим го така седмица, и после постепенно отново започнем, но в някакви минимални и разумни граници. Много по-трудна е умереността, ако се опитваме да намаляваме постепенно.

Що се отнася до знанието – има различни видове такова, затова и подходите са различни. Заучаването на неща като факти и езици може да упражнява по разни методи, сред които Ферис препоръчва мнемоничните методи на Harry Lorayne. За практически действия обаче знаенето и помненето е съвсем маловажно.

Интервю 2: Целите

Успехът може да се дефинира по много начини, но да бъдеш доволен е комбинация между постиженията и тяхната оценка.

Когато си поставя цели, Ферис си дава сметка, че едва ли ще преследва и успява в повече от 60% от тях. Повечето от нас не отчитат, че човек може да бъде много успешен, дори и да се проваля в някаква част от начинанията си.

„Not all who wander are lost“ – J. R. R. Tolkien – понякога в случайните си действия може да открием точно нещата, които харесваме и от които се вълнуваме най-много. Скитането, блуждането са силно подценявани, независимо дали във физически, екзистенциален или творчески аспект – липсата на структура, на модел, на цели в живота ни понякога е именно това, което ни помага да ги намерим.

За всяко действие в живота ни има има 3 възможности – да останем на същото място, да станем по-добри или пък обратното в това, което правим. И осъзнавайки какво искаме да постигнем с всичкото това, което правим, може по-лесно да изберем с какво да се занимаваме.

Трябва да се фокусираме повече на действията, а не на резултата от тях. Той не може да бъде нито контролиран, нито предвиден.

Тези, а и много други идеи ни разкрива Тим Ферис в близо 60 минути интервю.

Advertisements