B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват


7 Коментари

Васил Георгиев в Петното на 23 юни 2011

Снощи имах късмета ме настанят на празното място до Искра Ангелова в „Петното на Роршах„. Не че заведението беше пълно, просто прическата и дрехите понякога отварят доста врати… а както изглежда и места за сядане. За първи път я видях лице в лице на представянето на „Машини за любов“ на Момчил Николов в Студио 5 – на нейния добър вкус към литература (за който, разбира се, си проличава и от „Нощни птици“) определено може да се разчита. Та Искра ми подшушна на ухо, че тази вечер ще чуем един страхотен автор, Васил Георгиев се казва. Знам, отговорих аз, чела съм го вече. Повече от страхотен е.

Не, не е случайно това, че името Васил Георгиев се спряга все по-често (нито пък че се спряга заедно с това на Парушев, все пак двамата заедно с Богдан Русев и Стефан Иванов нерядко ги засичам заедно някъде по трасето на Шишман и в Петното). А той за себе си скромно казва, че не го бива в говоренето пред публика.  Да, същият този, който е печелил „Лигата на разказвачите“, и на градус или не, първото място си е първо място (как беше, „Бенефика е Бенефика, Байрен е Байрен“… ). Та той междувпорчем е и адвокат на всичкото отгоре. Така че и да се опитва да ви убеди, хич да не му вярвате!  Не знам защо в същия дух скромничи дори по отношение за поредната си номинация за награда „Хеликон“ тази година, не е като да беше подминат от медийното и читателско внимание. И от моето.

Та снощи, нека се върнем, чухме някои кратки неща от Здравко Станков, който май гледаше да се изниже между капките, за да остави повече място за the very best of парчетата от Васил („Писмо до Келвин Клайн“ от „Будистки плаж“ и „Три истории за провала“ от „Деград„). По-важното обаче е, че този път той прочете и нещо ново – началните глави на започнат роман (който аз лично държа да довърши!) типично в негов стил, дори бих казала в един още по-усъвършенстван негов стил. Моля се да го огрее внезапно и трайно вдъхновението, защото колкото и да ми харесва „Деград“, все пак омръзва да я препрочитам. Пък и с този роман се чувствам някак си лично поздравена, след като една от епизодичните героини се оказа адашка.

В този ред на мисли, снощи си дадох сметка колко различно звучат разказите, прочетени лично от източника, когато собствените му думи излизат от собствените му гласни струни, със собствените му интерпретации, и колко по-иначе се възприемат на хартия. Губи се една голяма част от придадения контекст. Сигурна съм, че ако сте чели Васил Георгиев (а вие най-вероятно сте го чели), ви е харесал, но просто трябва да го чуете наживо.

Е, наздраве още веднъж и мерси на всички за чудесната вечер! Дано скоро повторим.

P.S. При всички тези обстоятелства започвам да се чудя само кога най-накрая Васото ще стане официален член на Бърза литература.

P.P.S. Измъкнах снимката от профила на Васил във FB, след като той снощи специално ми обърна внимание да я погледна (пак е от Петното, но от друга вечер), надявам се да няма нищо против 🙂

Advertisements


4 Коментари

Пролетен базар на книгата 2011

На 24 май в НДК Пролетният базар на книгата (24-29 май) постави началото на литературния месец (ако мога да си позволя дързостта да въведа такова понятие). Колкото и слабо да беше това начало, то поне даде някакво отражение върху литературния живот в столицата.

Изненадана съм от отсъствието на издателство Enthusiast, които обикновено не пропускат да привлекат поглед върху себе си. Разочароващо беше и участието на най-голямата фабрика за литература у нас – „Сиела“. Въпреки голямото търсене към издаваните от тях автори, те самите не бяха включени в книжната програма на панаира. Сред младите автори на хоризонта излезе Ина Герджикова с дебютната й „Плажният дневник на една кифла“ – победител в конкурса на изд. „Хермес“. Първоначалният вариант на книгата е в онлайн-формат, който в последствие Ина допълва и със съдействието на Хермес се появява и в книжен вариант. Що се отнася до старшите писатели, една приятна изненада се оказа единственият избор на „Жанет 45“ – Александър Шурбанов. Извадките, които той прочете от двутомника си с избрани творби поезия („Отражения„) и проза („Приписки„), бяха действително трогващи, с един особен поглед към иначе незабележимите житейски ситуации. С лекия си, нетипично младежки за възрастта му стил, Шурбанов грабна не само старите си почитатели, а и новите – вече и в мое лице.

Все пак фаворит от цялото пролетно изложение за мен си остават двете „кръгли маси„, организирани от „Хеликон“. Макар и посещаемостта да беше нулева, дискусиите за българската проза в похата на наградата Хеликон и за проблмите с академичната книга днес адекватно проблематизираха двете теми и спокойно можеха да дадат началото на един по-широк дебат в литературното пространство. Модератор беше Йордан Ефтимов, участващи – доц. Алберт Бенбасат,  Митко Новков,  Марин Бодаков, Гинка Панайотова, Ваньо Недков и др.

Връчването на грамотите от зимните пролетните номинации на Хеликон също се извърши по време на базара, на 28 май, събота, на територията на книжарница Хеликон. От шестимата номинирани обаче присъствие отбеляза само Васил Георгиев, който прочете част от един от разказите си в номинирания му сборник „Деград„.

Повече по темата може да прочетете в бр. 21 на в. Култура на 3 юни.