B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват


Вашият коментар

София 2013 – европейска столица с две лица

По официална покана на Европа през 2019 година България и Италия се готвят да излъчат своите градове, които ще станат „Европейска столица на културата 2019”. Днес, в началото на 2013-та от този момент ни делят шест години.

Нека видим какво се случи в София за последната шестилетка. Преди шест години откриха първия мол, преди два месеца – шестият и най-голям от всички досега. Отвори врати най-голямата спортна зала в България – „Арена Армеец София”. Построиха естакадата до Кулата на бул. „Драган Цанков”. Първата линия на метрото достигна до бул. „Цариградско шосе”. Пуснаха в движение и втората линия на метрото „Надежда-Лозенец”. Покрай тях се освежи и модернизира облика на ключови площади – „Народно събрание” и „България” – на бул. Витоша. Дори ремонтираха фонтана пред Народния театър.

Паралелно с това всяка пролет продължават да ремонтират и столичните улици, които зимата е трансформирала в швейцарско сирене. Същите тези столични улици, по които каруците все още са позволено и често употребявано превозно средство. Обяснението за това се крие в парадоксалния факт, че трите основни ромски квартала се намират в близост до големи булеварди, поради което забраната за преминаване на каруци по тях се оспорва от

   Image

каруца в ж.к. „Люлин”

комисията за защита от дискриминация под претекст, че основните потребители на каруци са от ромски произход. Въпреки това забрана за преминаването им през центъра и големите столични булеварди има, но санкции за регулярните нарушения никога не се налагат.

Каруците обаче съвсем не са единственият проблем по столичните улици. В момента, в който кракът на чужденеца, разглеждащ архитектурните забележителности, прекрачи отвъд централната зоната на подменените жълти

Image

скитник в централна градинка

плочки, той се сблъсква с още по-забележителната и фрапантна действителност – просяци и скитници. Засега българското законодателство от 2006г. предвижда такива лица да бъдат прибирани в приюти в района, в който пребивават, но към момента прилагането на тази разпоредба е неефективно.

Image

скитник в централна градинка

Извън центъра, където отсъства всякаква представителност, лицето на София не може да се нарече нито столично, нито културно. Първото впечатление, което остава у пътуващите по Паневропейския международен коридор №4, когато влизат в София, са остатъците от ромските гета,

Image

Image

централна софийска градинка

нелегално построените ламаринени къщи, фургони  и планини от боклуци.

До момента постройките там все още не са  изцяло отстранени, въпреки планираното премахване от районните кметове.

Макар да не може да се отрече засилената ремонтна дейност и ново строителство, както и  инфраструктурните подобрения, превръщането на София в европейска столица на културата

Image

скитник в близост до Нов български университет

също е предмет на прецизно планиране, което няма да се осъществи успешно, докато не започнат да се спазват предвидените от закона норми и санкции и да се вземат по-сериозни мерки, така че европейският лик на София да не остане затворен само в рамките на централното каре и добрите пожелания. Все пак инициативата за столица на културата е едно от най-престижните и популярни европейски културни събития, замислено с цел да допринесе за сближаването на европейските народи. Засега обаче столичната култура може да се надява най-вече на това да не остане изоставен строеж с етикет „България”.

Image

изоставен строеж в „Студентски град“

Advertisements