B(g)LOG ME

За нещата и хората, които (се) случват


Вашият коментар

НароЧни приказки vol. 1

Какво прави хубавата сутрин още по-хубава? Голяма доза студено бяло фрапе и покана за интересно събитие във Facebook.

Е, тази сутрин наистина бях приятно изненадана от поканата на Емил Йотовски за представянето на Том 2 на „Нарочни приказки”, най-малкото не очаквах продължение толкова скоро. Това ще се случи на 29 юни (сряда) в „Петното на Роршах” на ул. Христо Белчев 8 от 19:00ч.

 Тъкмо преди десетина дни се запознах от близо с по-голямата й сестра, за която се наложи временно да отложа писането.

Ако сте от тези, които не одобряват експеримента върху Паметника на съветската армия, то за вас вероятно и тази книга също ще влезе в графата „подигравки с културното наследство”. Но пък ако сте от тези, на които Иво Сиромахов допада, то и „Нарочни приказки” Том 1 със сигурност ще ви е по вкуса. Стилът и на двамата (а трябва да добавим и професиите им на сценаристи за телевизионни предавания) е доста сходен – циничен, безцеремонен, провокативен, шеговито-порицателен като отклик на посредственото. Йотовски играе с всеизвестните образци в литературата и народното творчество и умело (също колкото и Сиромахов) създава алтернативна художествена реалност на иначе втръсналите ни от преповтаряне банални сюжети. При това успява да го направи само в рамките на 2-3 страници за всеки разказ.

Вярно е, за незапознатия с емилйотовската художествена работа в началото книгата би могла да предизвика по-скоро възмущение от оскверняването на традицията, но в последствие това чувство бива изместено от искрено изумление от фантазията му.

Измежду първите 64 разказа може да срещнете кажи-речи всичко – две различни версии на Лафонтеновата басня „Гарванът и лисицата”, духът от бутилката в балкански вариант, народна опера, Джак Изкормвача и Джак с бобеното зърно като две същности на един и същи човек, намигване към Селинджър, Андерсен, древногръцката митология и още много, много.

Лични мои фаворити? Няколко съвета към курортистите и абитуриентите у нас, Пепеляшка-прахосмукачка, Орелът и щуката, които се сдобиват с рак, търчащият по улиците гол Архимед, който своеволно не следва хода на времето и крещи „икебана”, Елин-Пелиновият „На браздата”, където главен герой е истинска луда крава, и, разбира се, финалът на книгата – за създаването на света и непорочното зачатие на Дева Мария.

Скоро ще лекувам нетърпението с продължение.